Какво означава емоционалната интелигентност?

Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме и назоваваме нашите емоции и чувства и тези на другите, както и да контролираме емоциите си, за да се адаптираме към различни ситуации или да постигаме определени цели. Тя не се възпитава лесно, но помага на децата от най-ранна възраст да бъдат по-спокойни, да управляват конфликти и да създават приятелства.

6 полезни съвета за развитието на емоционални умения у децата:

1.Превърнете чувствата в думи:

Децата имат нужда да знаят как да разпознават емоциите си. Бихте могли да помогнете на детето си, като назовавате собствените си чувства пред него. Изречения като: „Изглеждам ядосан, защото изпуснах автобуса“ или „Щастлив съм, защото ме прегърна“, помагат в разпознаването на емоциите и себеизразяването

2.Валидирайте чувствата на детето:

Понякога самите ние не разбираме защо детето е разстроено и сме склонни да пренебрегнем стоварилата се върху нас вихрушка от емоции. Например в магазина, когато детето плаче за трето шоколадово яйце. В подобна ситуация пренебрежителен коментар, като „Не може да плачеш за едно яйце“, по-скоро би научил детето, че чувствата му са грешни. Подходящ подход би бил: „Разбирам те. Аз също съм тъжен, когато не получавам това, което искам силно“. Това ще го научи на емпатия.

3.Създайте рутина:

Речта е твърде абстрактна за децата, за сметка на това те разбират невербалната комуникация по-добре от нас. Старайте се да сте искрени с тях, за да няма дисхармония между това, което казвате и това, което те виждат. Отговаряйте на чувствата им по един и същи начин всеки път, за да предотвратите объркване. Ако детето има ясна представа какво да очаква, е по-малко вероятно да се затрудни с емоциите си.

4.Поставете ясни граници:

Ясно поставените граници при децата помагат в разпознаването на социално приемливите поведения и структурирането на рутината. Най-голямата награда за децата е вниманието на родителите – награждавайте доброто поведение със силна емоционална реакция. Тренирайте да говорите за чувствата си с детето и му помагайте да прави същото.

5.Насърчавайте самостоятелност:

Изкушаващо е да обуем обувките на детето си, когато бързаме или да го държим за ръка докато се изкачва по пързалката. Самостоятелността е ключов фактор в развитието на самомотивацията. Насърчавайте детето да опитва да прави всичко само, дори и това да отнема време и да изглежда, като твърде трудна задача.

6.Развийте умения за решаване на проблеми:

Част от изграждането на емоционална интелигентност е способността да се справяме с проблемите. Помогнете на детето си да решава само конфликтни ситуации, като го стимулирате да идентифицира поне 5 начина как може да реши собствения си проблем. След това му помогнете да избере най-подходящото решение. Не е нужно идеите да са страхотни, важен е процеса за търсене на решение.

„Човек трябва да има предвид, че емоционалната интелигентност няма нищо общо с думата интелигентност и че не става дума за победа на сърцето над главата, а по-скоро уникална комбинация от двата фактора.“