Какво е състрадание?
Кристен Кнеф описва състраданието като „Разбиране на собствената болка, без да я критикуваме и виждането на състраданието като споделено човешко преживяване.“ Ние можем да бъдем състрадателни към някой или някой да бъде състрадателен към нас, но днес ще се фокусираме върху важността на самосъстраданието.
Самосъстраданието може да бъде разделено на 3 основни ключови елемента:
Доброта към себе си: вместо да се съдим и критикуваме, нека се отнасяме към себе си както бихме се отнасяли към приятел или роднина. Как реагирате, когато нещата не вървят по план? Казвате ли си, че сте се провалили или се утешавате като си казвате, че всичко е наред?
Да присъствате в сегашния момент: това означава да не позволявате на вашите мисли да определят кои сте вие. Това ви позволява да наблюдавате вашите мисли, без да се идентифицирате с тях. Какво точно имате предвид? Например, когато кажете „Провалих се на този изпит“ това бива ли следвано от „Аз съм провал“?
Просто човечност: необходимо е да знаете, че страданието се случва на всеки човек и вместо да се изолирате, можете да опитате да си кажете „Аз съм просто човек и всички минаваме през трудни ситуации“. Може да бъде трудно да си припомните, че не всички са наясно какво правят във всеки един момент, особено, когато социалните мрежи показват само позитивните страни от живота.
Наскоро науката също изследва ползите от самосъстраданието и резултатите са значителни и обещаващи. В проучване направено през 2018г., само след 3 седмици практикуване са показали намаляване на недоволството и критикуването на тялото. Чувството за вина, свързано с хранене също драстично е намалило, а самооценката се е повишила. Нарушеното хранене и прекомерните опасения за външния вид също драстично са се понижили драстично.
И така, как да приложите всичко това в ежедневието си?
Стъпка 1. Приемете, че сте попаднали в трудна ситуация или че изпитвате негативна емоция. Когато сме осъзнали това, ние вече присъстваме в сегашния момент, което ни позволява да спрем за минута, преди автоматично да започнем да се критикуваме.
Стъпка 2. Припомнете си, че мъката и страданието са нормални човешки изпитания и не сте сами. Представете си, че приятел ви е споделил каквото чувствате вие в момента. Какво бихте им казали? Сега кажете това на себе си.
Стъпка 3. Бъдете добри към себе си. Тук идва трудната част, но с малко практика, можете да се справите. Кажете си, че правите всичко възможно за момента и се постарайте да не се самокритикувате.
Автор: Богомила Тошева