7 стратегии за справяне с токсичния оптимизъм
Всички сме чували фрази като „всичко е в твоите ръце“, “цялото ти щастие зависи от теб” или „всичко е възможно, ако вярваш в себе си“. Те циркулират навсякъде – в социалните мрежи, киното, медиите, книгите, рекламите и лесно се запаметяват, но често отразяват част от реалността и илюстрират токсичният оптимизъм.
Независимо дали се самоналага или е вследствие на външен натиск, токсичният оптимизъм води до омаловажаване на чувствата, игнориране на реална вреда, изолация и липса на търсене на подкрепа, проблеми в комуникацията и понижаване на самочувствието.
Днес представяме 7 основни стратегии за справяне с тези два негови аспекта. Ето кои са те:
- Възприемане на негативните емоции като нормална и важна част от човешкия опит. Те ни помагат да осмислим нашите преживявания и тези на другите.
- Идентифициране и назоваване на негативните емоции, вместо тяхното избягване. Това отслабва техния интензитет и помага за по-лесното им преодоляване.
- Разговор с доверени хора за собствените емоции, включително негативни такива.
- Търсене на подкрепа от неосъдителни хора, като доверени приятели или терапевт.
- Предоставяне на възможност на другите да говорят открито за своите емоции и готовност да ги изслушаме.
- Избягване на опити за положителен отговор на всичко, което ни е казано.
- Изразяване на загриженост и неосъдително отношение.
Вижте примерите, които ще ви помогнат по-лесно да идентифицирате токсичният оптимизъм и как да се справите с него:
Токсичен оптимизъм – Приемане и подкрепа
„Мисли позитивно.“ – „Сподели как се чувстваш, насреща съм да те изслушам.”
“Провалът не е опция.” – “Провалът е част от растежа и успеха.”
“Може да е и по-лошо.” – „Виждам, че ти е трудно. Мога ли да направя нещо за теб?”
„Ще го преодолееш, нищо ти няма.“ – „Нормално е да си разстроен. До теб съм.“
„Много си негативен!“ – „Нормално е да бъдеш негативен в тази ситуация.“
„Всичко ще бъде наред.“ – „Разбирам защо се чувстваш така в момента. Как мога да ти помогна?“
„Просто не го мисли.“ – „Какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре?“
„Всичко се случва с причина.“ – „Искаш ли да поговорим за това?“
„Винаги гледай от позитивната страна.“ – „Понякога е трудно да се види позитивната страна и отнема време да се осмисли случилото се.“
„Ще ти мине.“ – „Знам, че е трудно, но вярвам, че може да се справиш.“
„Всичко ценностно в живота се печели, като преодолявате свързаното с него негативно преживяване. Всеки опит да се избегне негатива, да се отхвърли, да се заглуши води до точно обратното. Избягването на страданието е форма на страдание. Избягването на усилието е форма на усилие. Да отречеш провала е провал. Прикриването на нещо срамно е само по себе си срамно.“ Марк Менсън
Автор: Димитър Йонов
Повече
6 съвета за възпитаване на емоционална интелигентност
Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме и назоваваме нашите емоции и чувства и тези на другите, както и да контролираме емоциите си, за да се адаптираме към различни ситуации или да постигаме определени цели.
Емоционалната интелигентност не се възпитава лесно, но помага на децата от най-ранна възраст да бъдат по-спокойни, да управляват конфликти и да създават приятелства. Днес ви представяме шест полезни съвета за развитието на емоционални умения у децата
1.Превърнете чувствата в думи: детето:
Децата имат нужда да знаят как да разпознават емоциите си. Бихте могли да помогнете на детето си, като назовавате собствените си чувства пред него. Изречения като: „Изглеждам ядосан, защото изпуснах автобуса“ или „Щастлив съм, защото ме прегърна“, помагат в разпознаването на емоциите и себеизразяването
2.Валидирайте чувствата на детето:
Понякога самите ние не разбираме защо детето е разстроено и сме склонни да пренебрегнем стоварилата се върху нас вихрушка от емоции. Например в магазина, когато детето плаче за трето шоколадово яйце. В подобна ситуация пренебрежителен коментар, като „Не може да плачеш за едно яйце“, по-скоро би научил детето, че чувствата му са грешни. Подходящ подход би бил: „Разбирам те. Аз също съм тъжен, когато не получавам това, което искам силно“. Това ще го научи на емпатия.
3.Създайте рутина:
Речта е твърде абстрактна за децата, за сметка на това те разбират невербалната комуникация по-добре от нас. Старайте се да сте искрени с тях, за да няма дисхармония между това, което казвате и това, което те виждат. Отговаряйте на чувствата им по един и същи начин всеки път, за да предотвратите объркване. Ако детето има ясна представа какво да очаква, е по-малко вероятно да се затрудни с емоциите си.
4.Поставете ясни граници:
Ясно поставените граници при децата помагат в разпознаването на социално приемливите поведения и структурирането на рутината. Най-голямата награда за децата е вниманието на родителите – награждавайте доброто поведение със силна емоционална реакция. Тренирайте да говорите за чувствата си с детето и му помагайте да прави същото.
5.Насърчавайте самостоятелност:
Изкушаващо е да обуем обувките на детето си, когато бързаме или да го държим за ръка докато се изкачва по пързалката. Самостоятелността е ключов фактор в развитието на самомотивацията. Насърчавайте детето да опитва да прави всичко само, дори и това да отнема време и да изглежда, като твърде трудна задача.
6.Развийте умения за решаване на проблеми:
Част от изграждането на емоционална интелигентност е способността да се справяме с проблемите. Помогнете на детето си да решава само конфликтни ситуации, като го стимулирате да идентифицира поне 5 начина как може да реши собствения си проблем. След това му помогнете да избере най-подходящото решение. Не е нужно идеите да са страхотни, важен е процеса за търсене на решение.
„Човек трябва да има предвид, че емоционалната интелигентност няма нищо общо с думата интелигентност и че не става дума за победа на сърцето над главата, а по-скоро уникална комбинация от двата фактора.“
Автор: Венера Симеонова
Повече