Всички знаем, че да тренираме е полезно за нас, тъй като нашето сърдечно-съдово здраве се подобрява, повишават се нивата ни на допамин, което води до по- добро емоционално здраве, релаксираме се, а и може да ни е забавно. Но някога чувствали ли сте се като провал, защото сте пропуснали тренировка? Било ли е това чувство следвано от интензивни емоции на вина? Важно е да сте наясно с признаците, които определят тънката граница между решимостта и потенциалното пристрастяване към упражненията.
Какво отличава всекидневния фитнес ентусиаст, елитен спортист или бегач от някой, който може да е пристрастен към упражненията? Housenblas and Downs са разработили критерия, по която може да се идентифицира пристрастяването към вещества, а пристрастяването към конкретни поведения, в случая тренировките, може да бъде много подобно.
Пристрастяването към тренировки може да бъде разпознато по следните фактори.
- Увеличавате ли тренировките всеки път, ча да постигнете чувство на удовлетвореност, което не може да се постигне освен ако количеството тренировка не се увеличи?
- Чувствате ли се тревожни, раздразнителни или неспокойни, ако сте пропуснали тренировка?
- Чувствате ли се „извън контрол“, когато би трябвало да си почивате, а вие се връщате за още упражнения, дори когато сте изтощени?
- Чувствате ли се, че упражненията са повлияли на живота ви, например по-малко време прекарано със семейството, приятелите или други важни дейности?
- Мислите ли за тренировки, когато сте предназначили да се отпуснете, което води до съзнателно „възстановяване от упражнения“?
Но различаването между честите упражнения и пристрастяването може да е доста трудно. Главната разлика, която може да бъде важен фактор е това, че дори да получавате прилив на допамин (щастие) от упражненията, нормални тренировки не би трябвало да водят до физически наранявания. Тоест, когато усещате, че сте уморени или днес тялото ви има нужда от почивка, можете да спрете и да прекарате времето си с други важни дейности.
Пристрастяването към тренировките не е напълно проучено, но има няколко теории защо се появява, основната от които е ендорфинната хипотеза. Хипотезата предполага, че когато тренираме, отделяме ендорфини, които се произвеждат естествено от нашето тяло. Но когато ние започнем да тренираме често, произвеждането на ендорфини намалява и се компенсира единствено ако продължим с тренировките.
Автор: Богомила Тошева